Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и "Ретро": Кабинетът "Петков" – "Пролет пукна, ние – не"?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Краят на първите сто дни на правителството почти ще съвпадне с настъпването на астрономическата пролет. Но въпросът не е в това дали управляващите ще могат да повторят бодро крилатата фраза на „Ку-Ку Бенд“ „Пролет пукна, ние – не“. Въпросът е каква ще бъде социалната цена, която ще трябва да плати българското общество, за да не „цъфне по краищата си“ управляващата коалиция.
„Триножникът на властта“, оформен от трите двустранни споразумения между ПП и техните партньори, вече се разклати през първите седмици от създаването си. Въпреки подписаните „волеизявления“ Станислав Трифонов и Тошко Йорданов продължават да говорят от свое име и в „лично качество“. Каквото и да е това „качество“, то не може да бъде „лично“, ако все пак се опитваме да следваме някакъв модел на европейска политика. „Импровизациите“ на тема външна политика, специално по отношение на РСМ, както ги определи Кристиян Вигенин, са само видимата част на напрежения, които стоят далеч извън политиката.
Поне до края на януари изглежда, че БСП ще продължава да се занимава със самата себе си. Първите действия на Корнелия Нинова не са окуражаващи. Приносът на коалицията „БСП за България“ към управляващото мнозинство поне засега се изразява в ясно изразен уклон към свръхрегулация в отговор на кризите, които очевидно продължават да разгръщат своя потенциал. Амбициите БСП да се превърне в „старши съдружник“ на коалицията няма да доведат нито до по-съществено значение на предложените политики, нито до по-малко напрежение в коалицията, нито до гарантирано запазване на ръководството на БСП.
„Демократична България“ също е изправена пред риск от обезличаване в очакване на избора на новите си ръководства. Въпрос на време е да разберем дали новите партийни ръководители ще са готови да следват стриктно заявените от техните предшественици в оставка приоритети. И още по-важно – как точно ще действат по отношение на реализирането на интересите на своите избиратели. И тук първите сигнали не са окуражаващи. Гръмките заявления в сферата на екологичните политики, както и обявените приоритети за въвеждането на електронно управление задълбочават и без това очевидните противоречия между партийните програми и т. нар. коалиционно споразумение.
Сред всичко това Румен Радев ще продължи да се опитва да налага свой политически дневен ред. Напълно несъстоятелното свикване на КСНС по темата „Северна Македония“ е само един от примерите за това. Очевидно е, че външната политика на Република България се води от изпълнителната власт под контрола на законодателната, а президентът има съвсем ограничени и споделени правомощия в тази сфера. Позицията на България не се е променила през последната година и половина, но очевидно Радев се опитва да преразпредели дипломатическия натиск, оказван върху София, за да заличи пасива на служебните правителства. Факт е, че днес се намираме по-далеко от решаването на проблема, отколкото преди една година.
Оцеляването на управляващото мнозинство и правителството зависи от отношенията с „Дондуков“ 2, но това може да коства загуба на време и отказ от реформи. Удържането на този деликатен баланс може да се окаже дори по-трудно, отколкото запазването на крехкото равновесие в управляващото мнозинство. Единственото решение би било парламентът да поеме пълноценно своите правомощия и да обезсмисли конкуренцията между президент и правителство, но това изисква политическа воля, която засега липсва.
Премиерът продължава да смята, че решаването на всеки проблем преминава през смяна на „едни хора“ и „слагането на други хора“ на тяхно място. Такава беше и реакцията му по отношение на повишаването на цените на природния газ. Петков почти обвини КЕВР в опит за саботаж, очевидно впечатлен от съвпадението на „30-те процента“ при цената на тока и на природния газ. Другият основен инструмент, който изглежда, че ще се опитват да използват управляващите, за да „се хванат за зелено“, са парите. Но тези два инструмента – кадровите промени и предоставянето на допълнителни средства, не могат да дадат траен отговор на множествената криза, в която се намираме. Колкото повече са персоналните промени и обещанията за допълнителни средства, толкова по-остро ще бъде поставян въпросът за баланса в коалицията и за възможностите на бюджета. Това са мерки, които могат само да отложат приемането на истинските решения, но не и да променят факта, че те няма да бъдат популярни.
Правителството започна работата си в „партер“, при ограничена подкрепа и ниски обществени очаквания. Кредитът на доверие, с който се ползва кабинетът, остава в рамките на получената електорална подкрепа. Първите действия на управляващите не предизвикват нова „вълна от доверие“ нито по отношение на оценката за тяхната компетентност, нито спрямо перспективите за устойчивост на управлението. Обществените очаквания са насочени повече към това правителството да успее „да удържи кризата“, да ограничи нейните разрушителни последици, отколкото да пристъпи към бързи и съществени реформи. Очакването е по-скоро да се запази равновесието, отколкото да се постигне бърз напредък. От една страна, това дава известна свобода за маневриране на управляващите, но от друга, може да се окаже политически риск, който те не са в състояние да управляват.
Профилът на социалните и икономическите рискове се променя под натиска на новата вълна на пандемията. Опитът на останалите европейски страни много ясно показва, че характеристиките на новата мутация на вируса оказват значително по-голям натиск върху икономическата дейност и пазара на труда. Изглежда, че поне засега правителството не разполага с адекватна оценка на тези рискове. Проблемът се разпознава само от гледна точка на санитарния риск и очаквания натиск върху здравната система. Опитите за насърчаване на ваксинацията не са достатъчни. Този път, при съчетаването на двете вълни, може да се изправим пред значително по-трудни за управление рискове, с по-висока социална цена, които изглежда, че както държавата, така и българското общество не са готови да платят.
В момента всичко зависи от това какъв ще бъде дневният ред на законодателната власт. Ако парламентът се насочи към приемането на бюджета за тази година и реалния дневен ред на българското общество, шансовете на мнозинството и правителството ще нараснат. Ако, обратно, законодателната власт последва дневния ред на т. нар. „съдебна реформа“ и приоритетите на Румен Радев, всяка следваща стъпка ще ограничава както обществената подкрепа, така и шансовете правителството да посрещне спокойно пролетта.
